Задачка-закачка

Имате четири карти :

B 5 2 J

Всяка карта има буква от едната си страна и цифра от другата. Кои карти трябва да обърнете за да проверите дали е изпълнено правилото, че ако имате J от едната страна, то от другата имате 5?

2009 to-do-list

Това със списъка с нещата ми хареса, радвам се че успях да зачертая голяма част от тях. Ще си направя и за 2009 списък, за да мога да си дам отчет след една година. Нещата, които не съм успял си остават разбира се:

1. Да ходя на латино танци, по-скоро салса.
2. Здрав дух в здраво тяло – айде малко фитнес, моля!
3. Да почна да спортувам нещо по активно – да карам колело и/или да бягам.
4. Седмица в Барселона
5. Почивка някъде в Европа – Милано, Прага, прочее – с компания!
6. Да науча the fucking CO
7. Революция в гардероба ми
8. Да организирам всички работи, които по някакъв начин съм публикувал в интернет. Да си направя свой собствен сайт и да сложа всичко под една шапка.
9. Да развия ‘блок 71′ уеб-идеята
10.Гъзарска раница за лаптопито.

Смисълът

Вчера за пореден път си задавах вечния въпрос за смисъла на човешкото съществувание. Напоследък много често ми се случва. И както си разсъждавах стигнах до извода, че този въпрос си го задавам само когато ми е едно такова депресионно настроението. Така че стигнах до следния извод:

“Смисълът на моя живот е да не мисля за смисъла на човешкото съществувание”

100 items, в моя 2008 to-do-list

Тази идея я протечох из блоговете и ми хареса – 100 неща, които искам/трябва да направя. Идеята е за lifetime списък. Замислих се за себе си и ще почна да си ги попълвам (но само за 2008г.), че един ден ако нямам работа и ако не ме мързи да имам идея с какво мога да се занимавам. Ще бъда по-практичен, без да изпадам в (излишен за мен) идеализъм:

1. Да се погрижа за сайтовете си (волейболей, менса, коледа у дома, свети валентин, 8ми март)

2. Да ходя на латино танци, по-скоро салса.

3. Да науча и някое хоро, да не се срамя до сватби и вечеринки

4. Да си купя колело.

5. Да си купя свестен фотоапарат (искам Canon), че да съхранявам всички уникални моменти, които ми се случват.

6. Да си купя мой си апартамент.

7. Да карам свястна кола (искам Golf 4).

8. Да почна да спортувам нещо по активно – да бягам или да карам колело.

9. Здрав дух в здраво тяло – да не се превръщам в поредното клише – безформено тяло с коремче

10. Да си направя поне една почивка като бял човек – поне една седмица с гаджето далеч от Варна.

11. Да напредна с немския.

12. Да си купя свястно легло, в което да спя

13. Да организирам всички работи, които по някакъв начин съм публикувал в интернет. Да си направя свой собствен сайт и да сложа всичко под една шапка.

14. Да разбера какво става с Виница

15. Да се оттърва от всички дрехи и обувки, които не използвам.

16. Да си оптимизирам банкирането – да си закрия всички отворени банкови сметки, да намеря най-доброто решение, което да ми покрива всички изисквания (е-банкиране, международна карта и пр.)

17. Да си купя свестен спортен екип – маратонки и анцуг.

18. Да си купя раница за лаптоп

19. Да уредим ап.43

20. Да си прекарам кабелна телевизия (или сателитна).

Той и Тя

Да направиш жената щастлива не е трудно, трудното е ти да останеш щастлив!

(От Стамо)

за постоянството

В слъсъка между потока и скалата, потокът винаги печели – не със сила, а с постоянство!

мъдрост от cofe-късметче

А можеше и да не е така …

Искам да опиша един от многото абсурди на нашето общество. Не е най-големият ни проблем, но мисля че заслужава малко внимание:
Става въпрос за учебници за студенти – безумно скъпия оригинал или копието от съседните копи-центрове.
Ще коментирам за Икономическия университет – Варна (ВИНС-а), щото наблюденията ми са оттам, но предполагам, че това се отнася и за много други места.

Проблемът е в това, че много (може би повечето) дисциплини си имат свое учебно помагало, чийто автор е и лекторът по дисциплината. Т.е. всеки професор/доцент и пр. си има свой учебник за дисциплината, която води.
И поради една или друга причина този учебник е прекалено скъп – било то заради това че е монопол, или заради това, че се принтира в малък тираж. Често пъти и този учебник може да си го купиш само и единствено от самия преподавател.

Разбира се нашите бедни студенти нямат такива излишни пари – и са му намерили лесното – копират си учебника в близкия копи-център, което им излиза няколко пъти по-евтино.
Но кой да е баламата, който да си го купи първи, че от него да копират – на този въпрос самите копи-центрове са намери отговор. Тъй като много студенти ги ползват – центровете си правят по едно копие за тях, и после разпространяват материала наготово. Друг е въпросът дали това е законно.

И ето какво се получава – преподавателите си пишат свой учебник, издават го с една безумна цена, с надеждтата и от това да изкарат някой лев. Студентите не си купуват този учебник, копират си го наготово, щото в близкия копи-център го предлагат. Така нито авторът  е на кирия, нито издателството, нито студентът – защото ползва бледо копие вместо нормална книга. От цялата работа печелят само ксероксите, което нито мисля че е законно, нито мисля че е кой знае какъв кяр.
И в цялата тази абсурдна ситуация мисля, че няма никой който да е на кирия, просто лакомията ни ни самоизяжда.

Ето какво бих предложил аз – да се направи едно бързо проучване дали въобще има някаква икономмическа изгода от издаването на тези учебници, и ако няма – да се задължат професорите и пр. да ги публикуват в интернет.
По-широко скроените вече го правят това.

А уж сме “икономически” университет …

Дългоочакваният рестарт

От много време насам знам, че просто трябва да се изнеса от вкъщи и да си живея самостоятелно. Но колкото и да съм го искал – досега все съм си намирал причини да не го правя – или ме е било страх, или липса на кураж, а  най-вече липса на финансови възможности.

Но ето че вече мога да си го позволя, събирах половин година смелост и най-сетне се изнесох от вкъщи. Винаги съм мислил, че този момент ще е повратен в живота ми. Един вид “рестарт”. Още ми е малко замаяно и нямам впечатления от самостоятелния живот, а и чистите дрехи още не са ми свършили.

Но живея сам. Сам на единадесетия етаж в разширена гарсониера с южно изложение и невероята панорама към града и морето. Сам. Още не усещам рестарта, но хубавите работи ставали бавно.

Дали въобще е възможно да стана по-сериозен, по-отговорен, по-зрял мамка му. Да нося официални дрехи, и то изгладени? Да си мия чиниите всеки ден, да си пържа яйца, да мия банята? И въобще трябва ли да ги правя тези неща? Обществото казва че трябва. И кво ще стане ако не ги правя? Губя респекта му? Не трупам самоувереност, няма да се чувствам силен? Мамка му и общество! Защо трябва да му спазваме нормите? Не искам да ставам поредния чичко!

зодия Овен

Най-сетне разбрах what is wrong with this world – ами не се върти около мен …

Келтски хороскоп

Според един келтски хороскоп човек се ражда под знака на 21 различни дървета. И според същия хороскоп родените на моята дата са “родени под клоните” на дървото Клен, и носят следните отличителни белези:

Клен

Независима мисъл

Необикновен човек, пълнен с въображение и оригиналност, стеснителен и резервиран, амбициозен, горд, самоуверен, изпитва глад за нови преживявания, понякога е нервен, има сложен характер, добра памет, лесно усвоява нови знания, объркан емоционален живот, обича да прави впечатление.

Много ме впечатли това, колкото не вярвам на зодиаци – все едно го писал някой, който ме познава )