Сигурно сте чули за малката Дарина, за чиято кампания са събрани 600 000 лева и сега ще може да се лекува. И И дано се излекува
Аз обаче искам да кажа едно голямо ЕВАЛА на майка й. Гледах няколко интервюта с нея и реших, че тя е моторът на цялата кампания. Може и да греша, но ето как аз почувствах, че са станали нещата:
Тя, Майката, след като е била притисната от тежката болест на дъщеричката си, е действала, активно. Взела е нещата в свои ръце, с решението да стигне до края – и явно успя. Не е от хленчещите, тези които само мрънкат и чакат да им дойде отнякъде. Ще кажете това е естествен инстинкт и всяка майка би действала така. Не бих се съгласил – виждам много хора (вкл. и аз), на които нищо не им е наред и все чакат отнякъде да им дойде, да стане чудо, за да се оправят. Аман от пасивност.
Преди много време се сещам видях в един местен вестник снимка на малката Дарина, с обява че набират средства за лечението й. Помислих си „поредното болно дете…дали въобще тези кампании вършат работа, май са по скоро вопъл на отчаяние…“. Гледах песимистично на тези неща. Едно малко каре в един малък вестник едва ли ще спаси горкото дете.
После видях карето й и в друг местен вестник. После и в трети, този път цветно. След време го видях и на постер в Пикадили. Казах си „семейството на това дете явно са се решили… Евала!“.
Паралелно с това течеше „Българската коледа“. Мислех си, че Дарина не може да се бори с тази кампания. За каква борба си говорим – ще кажете. За мен това се е конкуренция – да спечелиш доброжеланието на някого … за сметка на друг. А „Българската коледа“ вървеше по всички национални телевизии, радиа, националните ежедневници, по всякакви културни, светски и прочие мероприятия. И клипът по телевизията си беше добър – всеки път ми въздействаше, не можеше да се сравнява с карето за Дарина.
Но ето че кампанията за Дарина почнах да я откривам и на редица сайтове, мисля че и по някои кабеларки пуснаха клипче. Постоянството и растящата публичност ме впечатляваха. Адмирирах волята зад тази кампания. И в пощенската си кутия получих флайър за Дарина. Ето че скоро ги видях и в национален ефир. Мисля, че беше в „Господари на ефира“, може и да греша, но това няма значение. Интервюираха майката на Дарина, обикновена българска майка, не мисля че каза нещо велико, но ме спечели. Тогава реших, че тя е моторът в цялата тази кампания и че този мотор работи перфектно и в правилната посока… успехът бе неминуем.
А междувременно и по радиата почнах да чувам за Дарина…
Вчера чух, че кампанията приключва. Дарина отива да се лекува. Разбира се това не означава, че ще се излекува 100%. Трябва да „приеме донора“, така разбрах аз. Искрено се надявам да го приеме. Това момиче заслужава да има пълноценен живот, а и родителите му си заслужиха дъщерята.
Над 600 000! Толкова пари са събрани в кампанията. Още веднъж ЕВАЛА. Това мисля, че е 1/4 от парите събрани от българската коледа. Значи едно варненско семейство може да се мери с цяла една национална „доктрина“: включая президентство, национални медии (ТВ, радиа, вестници), шоубизнес, звезди и прочие.
Има толкова много болни деца като Дарина. Те или чакат на държавата, или на някаква инициатива като БГ-коледа или и аз не знам кво. Семейството на Дарина не чакаха. Те действаха, бяха актвни и спечелиха! Евала!
Аз поне така видях тази кампания, така я почувствах. Може би много греша, може би има редица неща, за които не знам. Но сега не искам и да знам.
Искам да запечатам историята така, както аз я усетих и кажа, че поуката за всички нас е (най-вече за мен):
„нека бъдем активни. да не чакаме нещо/някой да ни оправи. нека не ревем, не хленчим, не търсим оправдание и вина. а да действаме. Тук и Сега! Решително.
Нееееее, това не е послание за политици или управници. Това е за всеки, на когото му е поверен поне един живот, в това число и собствения.
