Из „Косачи“ – Елин Пелин

…
- Много лъже – рече Лазо. Благолажът го погледна право в очите.
- Това е приказка, бе хлапе!
- Бабини деветини… измислици! – рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.
- Това е приказка, разбираш ли – рече твърдо Благолажът и настави: - Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?
- Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? – отговори Лазо.
- Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.
…

Тинтявата – Валери Петров

Бих го взел преди известно време
тоя стар турист с голо теме,
услужлив и мек съм общо взето
возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен
и навярно по – разнообразен
моят път би бил и бих узнал
нещо извън своя си квартал –
но спирачките натиснал вече
порива ми изведнъж пресече
лоша мисъл: от таблото вчера
някой ми свали електромера,
завчера един ме нагруби -
откъде да зная, може би
да е именно от тях и тоя?…
И не спрях, и гледах до завоя
стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява
и навярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
- Утре ще си спомни той за мен
как съм го отминал и на други
ще откаже своите услуги,
и така нататък до безкрая…
Дребен случай, но след него зная
как и ние, меките учтивите
ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни
със беззвездни във душата бездни.
Хора на доброто не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени,
Още е тинтявата в ръцете ни!

Open-minded

„Умът е като чадъра – работи най-добре, когато го отвориш“ - из Интернет

един интелигентен човек

„Не можах да стана нищо: нито добър, нито лош, нито негодник, нито честен човек, нито герой, нито мекотело. А сега пилея дните си в ъгъла и се терзая с горчивото и съвършено безполезното усещане, че един интелигентен човек всъщност не може да стане нещо, че „нещо” излиза само от глупаците.” Ф.Достоевски

the harder thing to do

„Do you know that the harder thing to do and the right thing to do are usually the same thing? Nothing that has meaning is easy. „Easy“ doesn’t enter into grown-up life. “ The Weather Man movie

Love

„The greatest thing you’ll ever learn is to love and to be loved in return“ Moulin Rouge

Успехът

„Не съм се провалил, просто съм намерил 10 000 успешни начина как да не стане“ - Т.Едисон

Идеи

„За да имаш наистина добра идея, първо трябва да имаш много идеи“ – Томас Едисон

Лазар е ебаси пича

 В последно време много се разочаровам от хората. Дали преди съм бил прекалено наивен да вярвам в тяхната доброта или новите социално-икономически условия са наложили промени в нашето поведение – не знам. Всеки ден се убеждавам, че човек за човека е вълк; приятелите са ти приятели дотолкова, доколкото не се бърка техния интерес. И ако един човек е поставен пред дилемата – аз или моят приятел – отговорът почти винаги е първия. Разбира се, аз не се цепя от това правило. И аз съм егоист човек.
Понякога вярвам, че има някаква сила свише, която със странното си чувство за хумор ни поднася такива ситуации-шамари, които да ни опомнят малко и да ни накарат да се замислим върху своите дела. Защото човек е едно много субективно същество и в повечето случаи е склонен да оправдава себе си и да осъжда другите, дори и да може да се хване само за сламка.

И в такива моменти, когато виждам що за стока сме, почвам да губя вяра в хората. И не само вяра – и любовта си към тях, и доверието, и надеждата, и смисъла от контактите си с тях. И точно тогава се случва така, че се сещам за един човек, Лазар, който ми връща вярата в хората и в доброто.

Познаваме се с Лазар от 10-годишни. 10 години сме живели врата до врата, 5 години сме седели на един чин в гимназията. Сега живеем в различни градове. Лазар е страшно интелигентен, забавен, оригинален. Изглежда много добре, мисля че е красив, а и физически е сложен добре. И е много добра душа, и скромна. Все рАботи, които сами по себе си не биха ме впечатлили особено…

Но това, което го отличава от останалите е неговата благородност. Беден ми е езика да опиша какво имам предвид. Просто благороден до безкрайност. Ако кажа, че го обичам сигурно ще излъжа. Просто благоговея пред него.

Иска ми се да разкажа един случай, който лично мен много ме впечатли. Лазар гледа една театрална постановка (пред камерна публика). И в един момент една от актрисите почнала да се задушава: „Ох, лошо ми е“, „Дайте ми вода“ , „някой да ми помогне“, „има ли лекар в залата“ и припаднала. Цялата зала била като на тръни – аджеба играе ли това момиче или наистина й има нещо? Нашия човек не се питал много – скочил и след 2 секунди прескочил 5-6 реда седалки и бил на сцената, в бойна готовност. Оказало се, че това е било игра, но Лазар обрал овациите на всички, всички онези, които се питали “а сега де – кво да правя сега?“ А той не е наивен, за да се подведе толкова лесно, в последстие се оказало, че тази сцена била импровизирана. Ей такива хора на нужни на това общество, жалко че са кът.

С една дума Лазар е човек, заради който успявам да си отговоря положително на въпроса „има ли смисъл този живот?“.

Де го инвестираш – де се капитализира

През последната една година правя големи усилия да имам пълноценен социален живот. Искам приятели, искам гадже, искам купони… ама все не ми се получава – социопат съм си и това си е.
А на работата ми – без да полагам никакви усилия – успявам да спечеля доверието на колегите си и благоразположението на шефовете ми. Справям съм се добре А аз хич не съм доволен от себе си – мога много повече, но съм си концентрирал усилията си другаде.

Не веднъж съм стигал до идеята, че трябва да зарежа всичко останало и да наблегна на работата си, на кариерата си. „Още утре мога да стана шампион“ казваше един от героите от „Вчера“. Така или иначе не жъна успехи по другите терени на живота – нека стана най-добрия в областта си, нека стана и богат, щото и това е от значение, пък после ще му мислим и тогава вече ще го измислим.

Само да свърши лятото … Щото лятото във Варна не е за изпускане… Само да свърши лятото – почвам да нося костюми, да си чета специализираната литература, да работя извънредно, спирам да си губя времето и нервите с разни други неща.
Знам, че ще ми е трудно. Но в живота на един зрял човек няма такова нещо като лесно решение, винаги правилното решение е трудното решение. Дано успея!