Често пъти самотата много ми тежи, научил съм се да не изпадам в депресии, но да избягам от самотата – още не съм.
Но последните вечери бяха остров на спасението в морето, наречено “посредствено ежедневие”. Случи се така, че три вечери подред излизах с различни, много близки на мен приятели. Вечерите бяха силни, въздействащи, емоционални, с една дума уникални.
И днес се събуждам и се радвам, че познавам толкова уникални хора. Уникални наистина, различаващи се ярко от останалите. Знам, че всички хора са уникални и бла-бла и бла-бла …, но за мен има страшно много посредственост на този свят, и тази посредственост ме отблъсква.
И днес си дадох сметка, че всъщност познавам не-малко хора, които спокойно мога да ги определя за “уникални” за това общество. И се чувствам щастлив, че мога да ги нарека приятели.
И искам да им благодаря на тях за това, че ги има и за това, че са успяли да ме дарят с уникални моменти.
Дай Боже всекиму!
