Вчера за пореден път си задавах вечния въпрос за смисъла на човешкото съществувание. Напоследък много често ми се случва. И както си разсъждавах стигнах до извода, че този въпрос си го задавам само когато ми е едно такова депресионно настроението. Така че стигнах до следния извод:
“Смисълът на моя живот е да не мисля за смисъла на човешкото съществувание”
20. август, 2008 в 10:35 pm
Eврика,бе,човече!
Не мисли мноо мноо,каквото трябва ще се случи със или без твое съгласие,така че и смисълът не е важен .
Енджой дъ лайф.Итс амейзин!;)))
20. август, 2008 в 10:37 pm
Оправи тоя сайт бе,
чете ми се от теб