2009 to-do-list

Това със списъка с нещата ми хареса, радвам се че успях да зачертая голяма част от тях. Ще си направя и за 2009 списък, за да мога да си дам отчет след една година. Нещата, които не съм успял си остават разбира се:

1. Да ходя на латино танци, по-скоро салса.
2. Здрав дух в здраво тяло – айде малко фитнес, моля!
3. Да почна да спортувам нещо по активно – да карам колело и/или да бягам.
4. Седмица в Барселона
5. Почивка някъде в Европа – Милано, Прага, прочее – с компания!
6. Да науча the fucking CO
7. Революция в гардероба ми
8. Да организирам всички работи, които по някакъв начин съм публикувал в интернет. Да си направя свой собствен сайт и да сложа всичко под една шапка.
9. Да развия ‘блок 71′ уеб-идеята
10.Гъзарска раница за лаптопито.

Смисълът

Вчера за пореден път си задавах вечния въпрос за смисъла на човешкото съществувание. Напоследък много често ми се случва. И както си разсъждавах стигнах до извода, че този въпрос си го задавам само когато ми е едно такова депресионно настроението. Така че стигнах до следния извод:

„Смисълът на моя живот е да не мисля за смисъла на човешкото съществувание“

100 items, в моя 2008 to-do-list

Тази идея я протечох из блоговете и ми хареса – 100 неща, които искам/трябва да направя. Идеята е за lifetime списък. Замислих се за себе си и ще почна да си ги попълвам (но само за 2008г.), че един ден ако нямам работа и ако не ме мързи да имам идея с какво мога да се занимавам. Ще бъда по-практичен, без да изпадам в (излишен за мен) идеализъм:

1. Да се погрижа за сайтовете си (волейболей, менса, коледа у дома, свети валентин, 8ми март)

2. Да ходя на латино танци, по-скоро салса.

3. Да науча и някое хоро, да не се срамя до сватби и вечеринки

4. Да си купя колело.

5. Да си купя свестен фотоапарат (искам Canon), че да съхранявам всички уникални моменти, които ми се случват.

6. Да си купя мой си апартамент.

7. Да карам свястна кола (искам Golf 4).

8. Да почна да спортувам нещо по активно – да бягам или да карам колело.

9. Здрав дух в здраво тяло – да не се превръщам в поредното клише – безформено тяло с коремче

10. Да си направя поне една почивка като бял човек – поне една седмица с гаджето далеч от Варна.

11. Да напредна с немския.

12. Да си купя свястно легло, в което да спя

13. Да организирам всички работи, които по някакъв начин съм публикувал в интернет. Да си направя свой собствен сайт и да сложа всичко под една шапка.

14. Да разбера какво става с Виница

15. Да се оттърва от всички дрехи и обувки, които не използвам.

16. Да си оптимизирам банкирането – да си закрия всички отворени банкови сметки, да намеря най-доброто решение, което да ми покрива всички изисквания (е-банкиране, международна карта и пр.)

17. Да си купя свестен спортен екип – маратонки и анцуг.

18. Да си купя раница за лаптоп

19. Да уредим ап.43

20. Да си прекарам кабелна телевизия (или сателитна).

Дългоочакваният рестарт

От много време насам знам, че просто трябва да се изнеса от вкъщи и да си живея самостоятелно. Но колкото и да съм го искал – досега все съм си намирал причини да не го правя – или ме е било страх, или липса на кураж, а  най-вече липса на финансови възможности.

Но ето че вече мога да си го позволя, събирах половин година смелост и най-сетне се изнесох от вкъщи. Винаги съм мислил, че този момент ще е повратен в живота ми. Един вид „рестарт“. Още ми е малко замаяно и нямам впечатления от самостоятелния живот, а и чистите дрехи още не са ми свършили.

Но живея сам. Сам на единадесетия етаж в разширена гарсониера с южно изложение и невероята панорама към града и морето. Сам. Още не усещам рестарта, но хубавите работи ставали бавно.

Дали въобще е възможно да стана по-сериозен, по-отговорен, по-зрял мамка му. Да нося официални дрехи, и то изгладени? Да си мия чиниите всеки ден, да си пържа яйца, да мия банята? И въобще трябва ли да ги правя тези неща? Обществото казва че трябва. И кво ще стане ако не ги правя? Губя респекта му? Не трупам самоувереност, няма да се чувствам силен? Мамка му и общество! Защо трябва да му спазваме нормите? Не искам да ставам поредния чичко!

зодия Овен

Най-сетне разбрах what is wrong with this world – ами не се върти около мен …

Келтски хороскоп

Според един келтски хороскоп човек се ражда под знака на 21 различни дървета. И според същия хороскоп родените на моята дата са „родени под клоните“ на дървото Клен, и носят следните отличителни белези:

Клен

Независима мисъл

Необикновен човек, пълнен с въображение и оригиналност, стеснителен и резервиран, амбициозен, горд, самоуверен, изпитва глад за нови преживявания, понякога е нервен, има сложен характер, добра памет, лесно усвоява нови знания, объркан емоционален живот, обича да прави впечатление.

Много ме впечатли това, колкото не вярвам на зодиаци – все едно го писал някой, който ме познава )

Unique

Често пъти самотата много ми тежи, научил съм се да не изпадам в депресии, но да избягам от самотата – още не съм.
Но последните вечери бяха остров на спасението в морето, наречено „посредствено ежедневие“. Случи се така, че три вечери подред излизах с различни, много близки на мен приятели. Вечерите бяха силни, въздействащи, емоционални, с една дума уникални.

И днес се събуждам и се радвам, че познавам толкова уникални хора. Уникални наистина, различаващи се ярко от останалите. Знам, че всички хора са уникални и бла-бла и бла-бла …, но за мен има страшно много посредственост на този свят, и тази посредственост ме отблъсква.
И днес си дадох сметка, че всъщност познавам не-малко хора, които спокойно мога да ги определя за „уникални“ за това общество. И се чувствам щастлив, че мога да  ги нарека приятели.

И искам да им благодаря на тях за това, че ги има и за това, че са успяли да ме дарят с уникални моменти.
Дай Боже всекиму!

Странно нещо е живота

Странно нещо е животът… Това клише редовно си го казвам спонтанно. И днес пак.
Ето, че се примирих с вълчия характер на хората. Вече знам всеки техен следващ ход, защото тяхното его ги издава. Не разчитам на някого да ми направи услуга - само ей така заради жеста. Хората просто не намират за необходимо да правят добро, и най-вече на мен. Явно съм си заслужил това. Ако някой се трогне за мен – или ми дължи нещо или ще иска нещо от мен. Не и днес.
Ще си кажете това е един депресиран, нещастен човечец без приятели. Може и така да е, но отстрани не изглежда така.
И пак бях се спусанал надолу по склона на ежедневието си, докато днес не ми звънна телефона.

Днес един добър човек ми се обади да ми направи услуга и да ме зарадва с отношението си. Такива толкова дребни неща преди нямаше да ме впечатлят – но днес ме впечалиха. Значи все пак има добри хора. Има светлина в тунела, поне в моя тунел, или може би „вече и в моя тунел“…

После ми се обади и друг човек да ме зарадва, ей така неочаквано и спонтанно. Странно нещо е живота….

И ето че сега летя. Летя наистина, чакайки някой шамар да ме призими. Винаги има по един такъв шамар. Странно нещо е живота …

Из „Косачи“ – Елин Пелин

…
- Много лъже – рече Лазо. Благолажът го погледна право в очите.
- Това е приказка, бе хлапе!
- Бабини деветини… измислици! – рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.
- Това е приказка, разбираш ли – рече твърдо Благолажът и настави: - Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?
- Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? – отговори Лазо.
- Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.
…

Тинтявата – Валери Петров

Бих го взел преди известно време
тоя стар турист с голо теме,
услужлив и мек съм общо взето
возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен
и навярно по – разнообразен
моят път би бил и бих узнал
нещо извън своя си квартал –
но спирачките натиснал вече
порива ми изведнъж пресече
лоша мисъл: от таблото вчера
някой ми свали електромера,
завчера един ме нагруби -
откъде да зная, може би
да е именно от тях и тоя?…
И не спрях, и гледах до завоя
стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява
и навярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
- Утре ще си спомни той за мен
как съм го отминал и на други
ще откаже своите услуги,
и така нататък до безкрая…
Дребен случай, но след него зная
как и ние, меките учтивите
ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни
със беззвездни във душата бездни.
Хора на доброто не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени,
Още е тинтявата в ръцете ни!